Марк Странд

Нито присъствието на камъните,
нито аплодиращия вятър,
ще ти дадат да разбереш,
че вече си пристигнал,

Не празнува морето, 
а единствено заминаващите, 
не празнуват планините, 
нито умиращите градове.  

Нищо няма да ти каже 
къде се намираш.
Всеки момент е място 
на което никога не си бил.

Ти може да вървиш
вярвайки че хвърляш
светлина около себе си.
Но как може да знаеш?

Настоящето е винаги мрачно.
Неговите карти са черни, 
възникващи от нищото, 
описващи,  

техният бавен възход
в себе си, 
собственото си отпътуване 
в празнотата,  

пусти, умерени, 
нуждаещи се от завършване. 
Възникващи, в същността си
подобни на дихание.

И ако те се изучават от всички, 
то е само за да откриеш, 
твърде късно, че твоите мисли
са само опасения   

които не съществуват.
Твоя дом не е белязан, 
повечето от тях
не са твои приятели,   

очаквайки да се видите, 
нито са твои врагове, 
броейки грешките ти.
Само ти си тук,   

приветствай това
което ще бъдеш, 
а черната трева* 
ще държи черните звезди.
 

*Alopecurus myosuroides

превод от английски