Ако дойдеш в моята къща...

О, любезна, донеси ми лампа

и прозорец през който

мога да наблюдавам тълпата на щастливата улица.

В моята нощ, толкова кратко, уви

Вятърът е на път да срещне листата.

Моята нощ толкова кратка е изпълнена с поразително терзание.

Слушай!

Чуваш ли шепота на сенките?

Това щастие ми се струва чуждо.

Свикнал съм с отчаянието.

Слушай! Чуваш ли шепота на сенките?

Там, в нощта, нещо се случва.

Луната е червена и се тревожи.

И, блъскайки се в този покрив,който може да падне всеки момент,

Облаците, като тълпа скърбящи жени,

Чакат раждането на дъжда,

Една секунда, и после нищо.

Зад този прозорец, нощта трепери,

И Земята спира да се върти.

Зад този прозорец, един странник

Се тревожи за теб и мен.

Ти, в твоята зеленина,

Поставяш ръцете си - тези горящи спомени -

Върху моите обичащи ръце

И поверяваш устните си, наситени с топлината на живота,

На докосването на моите обичащи устни."

Вятърът ще ни понесе.

Вятърът ще ни понесе!