Ако дойдеш в моята къща...
О, любезна, донеси ми лампа
и прозорец през който
мога да наблюдавам тълпата на щастливата улица.
В моята нощ, толкова кратко, уви
Вятърът е на път да срещне листата.
Моята нощ толкова кратка е изпълнена с поразително терзание.
Слушай!
Чуваш ли шепота на сенките?
Това щастие ми се струва чуждо.
Свикнал съм с отчаянието.
Слушай! Чуваш ли шепота на сенките?
Там, в нощта, нещо се случва.
Луната е червена и се тревожи.
И, блъскайки се в този покрив,който може да падне всеки момент,
Облаците, като тълпа скърбящи жени,
Чакат раждането на дъжда,
Една секунда, и после нищо.
Зад този прозорец, нощта трепери,
И Земята спира да се върти.
Зад този прозорец, един странник
Се тревожи за теб и мен.
Ти, в твоята зеленина,
Поставяш ръцете си - тези горящи спомени -
Върху моите обичащи ръце
И поверяваш устните си, наситени с топлината на живота,
На докосването на моите обичащи устни."
Вятърът ще ни понесе.
Вятърът ще ни понесе!
В памет на принцеса Лейла Пахлави
САЩ обвиниха Иран в заговор за убийство ...