вятърът нахлу в малката стаичка
през пролуките на нощта  свежест
блика от клоните на бълнуващия бор
отсреща затворена в бели стонове
сянката на брезата с плахи стъпки
откри сезона на лунните пориви
първа цигулка в луминесцентния танц
и зяпнали въздуха розите
се отдаваха на безделието без цвят
празни от спомени защото е рано
за нечаканото утре когато ще поздравя
облаците за тяхната анонимност
или за липсата им разкриваща повече
тогава игривия плясък на слънцето
ще се разлее по натежалите клепачи
в неразгадаемите багри на деня
криещи тайните на екстаза
когато душа и гледка се сливат
когато не можеш да сбъркаш
ситния дъждец с утринната роса
в зеницата на гълъба
бавно въртейки се в кръг
отдавна знаейки че всичко е ЕДНО