писано преди време...

Край реката сам
седя. Няма надежда-
няма и мъка.

***

Цяла изгоря
ухайната пръчица.
Седя мълчалив.

***

Твойте устни
върху чашата до мен.
Пролетен вятър.

***

Две насекоми
танцуват в забрава край
цъфналия храст.

***

Заесени се.
Хлад обвя брезичката.
Ранна вечер.

***

Спокойно пада
есенният лист в реката.
Заесени се.

***

Как ме стоплиха
цветята на зимата
върху прозореца.

***

Изморения
от бурята лист падна.
Тиха вечер.

***

Мека вечер.
Горичката прошепва
под летния ветрец.

***

Скучен е краят
на тази морна седмица.
Топъл зелен чай.

в моето сърце
полъх от пеперудено крило
събаря чужди светове